Стил на танците в различните етнографски области

ШОПЛУКА
Шопът танцува леко приклекнал, често приведен леко напред. В част от танците, движенията и акцентите са насочени надолу, към земята, сякаш шопът се бори, гази и мачка въображаем противник, повален на земята. В други танци пък движенията и акцентите са насочени нагоре, което изразява стремеж за откъсване от земята. Това допринася за формирането на впечатление за изключително разнообразие, лекота и пъргавина на шопския танц – това го прави различен от танците на всички останали области в страната.

ДОБРУДЖА
Типична за добруджанския стил е играта на тялото и раменете – както при жените, така и при мъжете тялото е свободно. Добруджанецът танцува приклекнал или приседнал, наклонен най-често назад. Акцентите в движенията са насочени главно надолу към земята, което показва и основния стилен белег на добруджанския танц – връзката му със земята. В Добруджа голямо участие в танца взимат ръцете със специфична пластична линия – ясно изразена както в мъжките, така и в женските танци.

ПИРИН
Само в тази етнографска област всяка песен си има свое хоро. Женските хора са бавни до умерено бързи, тъй като се играят главно на песен – едногласна или двугласна. За играта в по-бавно темпо допринася тежкият пирински женски костюм. Пиринските танци, особено мъжките, се отличават с по-сложни движения. Мъжките пирински народни танци са мъжествени, силни, мощни, а женските излъчват силна емоционалност, те са нежни и лирични

ТРАКИЯ
Един от основните стилни белези на българския танц — насочване на акцентите в движенията надолу, е подчертан и в тракийския танц, особено в мъжкия, което показва връзката на българина със земята. Ръцете вземат много голямо участие в танците от Тракия. Те имат своя специфична изява и в женските, и в мъжките танци. Ръцете на тракийката са меки, пластични, с освободени от напрежение китки и лакти, допринасящи за красотата на движенията – като в „Ръченицата“, „Касъмската“ и „Трите пъти“.

СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ
Със своята красота, оригиналност и самобитност северняшките народни танци внасят голямо разнообразие в българското народно творчество и наследство. Те са предимно смесени, като при повечето от тях играещите се държат за ръце и ги размахват волно и нашироко. Има и танци, при които хватът е за пояс, а се срещат и такива, при които играещите не се залавят. Типични за Северна България са “лесите”, при които танцуващите се залавят за ръце в къса танцова редица, в хват предна или задна плетеница, както и в хват за пояс.

РОДОПИ
Разнообразие има единствено в хватовете – за рамо, за пояс или за длани. Жените играят сдържано, винаги в сгъстена редица, близо една до друга. Мъжете играят с по-широки стъпки, клякания и коленичения. Родопските танци в основната си част се изпълняват почти винаги на цяло ходило и на песен.

Зала за танци, парти и събития