Задавали ли сте си въпроса, защо нашите баби, дядовци, дори и нашите родители в миналото твърде рядко са страдали от неврози и други психически смущения. Една от причините и то основна причина е, че те никога не са оставали без работа. При това не каква да е работа, а конкретно майсторене на изделия с ръце. Нещо повече, нашите предци не само, че не са страдали от психически разстройства, но дори са пеели или разказвали приказки занимавайки се с ръкоделията си.
В работата с ръце, т.нар. ръкоделие има много творчество, то е преди всичко творчество. Личното творчество от своя страна е с особена важност за доброто функциониране на психика и тяло. Ръкоделието макар и използвана дума за предимно женски творчества, като плетене, шиене, тъкане, в никакъв случай не е запазена територия само за жени.
За домакина на дома е било чест и гордост да изработи сам столчетата (по онова време трикраки), масите, скриновете и раклите в къщата. Често той се е занимавал и с ножарство, като е майсторял красиви ръкохватки за своите и за домакинството ножове, правил е красиви дървени фигури, за игра за своите деца.
И до ден днешен някои мъже с желание организират малки работилници в мазетата си, където на спокойствие майсторят най-различни красиви неща. По-опитните любители-майстори – занаятчии правят красиви дърворезби и мебели от дърво за своя дом или за подаръци. За дамите избора на възможности от старите занаяти е малко по-богат. „Плетенето е повече от модерно!”
Плетенето успокоява по естествен начин напрегнатата и разтревожена психика. Преди да посегнете към поредното успокоително хапче, помислете дали не бихте пожелали да се научите да плетете.
Плетенето, шиенето, бродирането и тъкането са изпълнени с творчество, с магия, те носят своите древни тайнства през вековете, пренасят ни в света на старите обичаи и традиции. Вярвам ще се съгласите с мен, че именно липсата на старите традиционни занаяти в нашия бит и култура създава у повечето от нас т.нар. консуматорско мислене.
Ние хората от 21-ви век не произвеждаме нищо реално с двете си ръце. Предпочитаме да отидем до бутика, в който има готови изделия от плат или прежда и да си ги купим. Наричаме това „шопинг терапия”.
За съжаление това наистина е „шопинг”, но не е терапия.
Продуктите предназначени за консуматори са точно това – консуматорски. Те омръзват бързо, за кратко време вдигат адреналина и активират други химически вещества в мозъка, от които се чувстваме чудесно – с приповдигнато настроение, красиви, умни, издокарани…. Предназначението на този продукт е точно такова – за кратко време да стимулира силни усещания, а към тези усещания се привиква.
Шопинг – терапия?! Напротив, правилния израз е шопинг – неврози. От друга страна ръкоделието съвместява в себе си работа и удоволствие, творчество и фантазия, въображение и интуиция. Също и логика, аналитично мислене, защото всеки, който се е занимавал поне веднъж в живота си с плетиво или шев знае колко сложни комбинаци от фигури има, изчисления, чертане на схеми и прочее.
Трябва да споменем и преждата от естествена материя, тя отнема отрицателните енергии, емоции, чувства. Но не бива да плетете дреха или покривка и каквото и да било друго, когато усещате, че сте обхванати от отрицанието. Тъй като премахвайки го от вас чрез преждата вие го влагате в своето изделие. Не бихте искали да имате каквото и да било заредено с отрицателни емоции в къщата си. В този случаи определете си едно кълбо от свежа, със светли тонове прежда и го наречете: „кълбото на отрицанието, на депресията, на гнева” или някакво друго име, каквото си изберете.
Когато сте погълнати от водовъртежа на отрицателните емоции вземете вашето кълбо и плетете, с фигури или без, когато усетите, че преждата е отнела вашето отрицание, починете си малко, а след това разплетете изплетеното. По този начин символично вие разплитате кълбото от неврози, което ви е обхванало в момента и те вече нямат власт над вас.
Когато плетете изделие, което ще влезе в употреба било като дреха или украса за дома, старайте се да сте в добро настроение, както споменах по-горе, нашите прабаби са съпътствали ръкоделието си с песни и приказки.
И до ден днешен влизайки в етнографски музеи ние се възхищаваме и удивляваме на изделията, шевиците, дантелите, килимите и всичко останало, което е излязло из под техните трудолюбиви ръце. Причината е, че въпреки тежкия живот, който са имали, те никога не са пренасяли тегобите си върху ръкоделието.