Латиноамерикански танци

САМБА – музикален размер 2/4, темпо умерено бързо 50 – 52 такта в минута. Родина Бразилия. Бърз и динамичен танц с пулсиращ ритъм. За пръв път в Европа през 1910 година, под името „максизе”,но не се възприема. През 1924 година за втори път, като „самба”, но отново не се задържа. През 1948 – 49 година, завладява цял свят. От 1960 година – официално като турнирен танц.

ЧА – ЧА – музикален размер 4/4, темпо умерено бързо – 30 – 32 такта в минута. Ча-ча-ча произлиза от Кубинската Румба. Танцът е много ритмичен, има закачлив и забавен характер, разказва за флирта и първите искри между мъжа и жената. За първи път представен в Европа през 1957 година, а през 1960 година е включен в групата на латиноамериканските танци по време на турнир.

РУМБА – музикален размер 4/4, темпо бавно – 24 – 26 такта в минута. Танцува се на особен вид бавна музика, наречен „румба болеро”. Произхожда от Куба. Имало е два различни вида румба, и до 1962 година са се водили ожесточени спорове, кой от двата вида да се въведе официално. През 1962 година, се взема решение да остане и да се танцува английският вариант – /2,3,4-1,2,3,4-1/.

Въпреки, че румбата е най-бавният от латиноамериканските танци, той е и най-трудeн.

ПАСО ДОБЛЕ – музикален размер 2/4, темпо умерено бързо – 58 – 60 такта в минута. На испански означава буквално двойна стъпка. Той е типичен испански музикален стил, подобен на марш. Изпълнява се по време на фиестите. Разпространил се е първо в латинска Америка, а по късно и в Европа, но вече като турнирен танц.

Танцът „Пасо добле“ станал изключително популярен през двайсетте години на 20-ти век, превръщайки се в голяма забележителност на Париж във времето преди Втората Световна Война. Днес танцът не се играе на танцови забави или вечери, а главно на състезания.

ДЖАЙВ – музикален размер 4/4, темпо бързо – 40 – 44 такта в минута. Познат е от 1938 година, като „буги”, 1940 година като „джитербонг”, 1945 година като „бимбон” – но винаги с едни и същи стъпки и движения. Наименованието си „джайв”, получава от англичаните. Решаващ прелом в изпълнението и движенията танцът джайв получава от 1955 до 1957 година с навлизането на музиката „рокендрол”. По това време е създаден и втория вариант на джайв, който се изпълнява и до днес. Съществува и по бавен вариант на джайв, наречен американски суинг. През 1964 година за пръв път е проведен турнир по американски суинг за аматьори, а през 1970 година и за професионалисти.

Съвременните тенденции за развитието на спортните танци са предимно в посока атлетизъм и динамика. Независимо от своето доближаване до екстремните спортове, те са нещо изключително атрактивно, красиво и непреходно.

Този сайт използва "бисквитки"

Този сайт използва „Бисквитките”. Винаги можете да промените това чрез настройките на браузера си. С използването на zala1.com вие се съгласявате с това. „Бисквитките” се използват, за да съберат анонимна информация за потребителя на съответния уебсайт като това ще спомогне да се оптимизира и адаптира съдържанието на уебсайта според предпочитанията на потребителя. Ние не събираме телефони ,имена или имейл адреси. Информацията от Google Analytics – онлайн платформа за уеб анализи от Google Inc. се използва само за подобряване представянето на съдържанието в сайта .


This will close in 10 seconds

Зала Едно