Видове народни танци

Параметрите на танца се изследват от науката многостранно – от музикално-танцов аспект, от гледна точка на мимодраматична игра, като форми на движение и статика, като материална и духовна деятелност на човешкото тяло и дух, като писменост на снагата, като съставна част на ритуалността и обредността, като социална връзка между човешките колективи и т.н.

Напоследък се забелязва тенденция към изследването на мястото на танца в митологичната система и изучаването му в неговите времево-пространствени и символични значения. Танцът е физическо, духовно и сетивно движение, което е важен елемент на свещеното, сакрално действие и ритуал.

Наличието на дневни и нощни танци, на трудови, празнични, ритуални танци, на танци, вплетени в почти всяка човешка дейност, показва, че танцът е мощно средство за трансформация на времето, пространството, на социалното и екзистенциално положение на човека. Танцът променя живота, той може да промени космоса, той отразява хармонията и противоборството в природата, той воюва и примирява, той е символ на живота и смъртта, той е неотменна потребност на човека и на неговите митологически свръхестествени спътници, на неговия мироглед и представи.

Танцът е всепроникващо средство, използвано от хората и човешкия колектив с цел да се овладее природния и социален свят, да се проникне в отвъдния свят на мъртвите и свръхестествените сили. Той е комуникация между този (човешкия) и онзи (свръхестествения) свят.

Нощта в народната културна традиция и схващане има особена реална и символна действеност. Нощта е свързана с категорията време и е противоположна в някои аспекти на деня с характеристиките си и опозициите като тъмнина/светлина, тишина/звук, неподвижност/движение. От друга гледна точка на теорията и практиката, че нищо не е само черно и нищо не е само бяло, всяко явление крие в себе си зародиша на противоречието и на противното, което определя явленията често като двойствени и двузначни. Така и нощта се явява в своята двойственост особено по отношение на нощния танц.

Извършването на магически и строго ритуални практики през нощта е свързано с нощта като време за ефективност на ритуалното действие, което не може да се осъществи през деня.

Денят е за ежедневието, за трудовата работна практика, за живите. Нощта има особено символично значение като време на мъртвите, на тъмнината, на скришното, на злото. Не случайно нощта се нарича “зло време”, “глуха доба”, “потайна доба”, “време за магии”.

Интерес представлява християнското схващане за нощта, особено в т. нар народно православие. То е както отрицателно, така и  положително. Нощта е времето, когато злите сили излизат и ходят по земята, когато от гробищата излизат вампири, а по кръстопътищата кръстосват караконджули, самодиви, когато при водениците се чуват странни гласове. Но християнството познава силата на денонощната инверсия.

То познава и благодатната сила на нощните литургии, преспиването на болни в храмове и манастири, Спасовденските преспивания по поляните с росен около манастира за лечение, биенето на камбаните в полунощ от светиите Св. Кирик и Юлита на небето, нощните посещения на светците и окъпванията им в аязмото на манастирите, нощните шествия на светците, небесните литургии на светците на небето. Православието приема, че молитвата на хората е по-силна през нощта, когато на небето е ден, а на земята е нощ. Небесната благодат се изсипва на земята през нощта. Не случайно и през нощта срещу празници като Богоявление, или Еньовден се вярва, че небето се отваря и каквото човек си пожелае, то ще се сбъдне.

Това е отглас от представата за един огледален свят, където всичко е обратно и именно затова познавайки законите на инверсията, обичаите през нощта стават по-ефикасни и действени.

Нощните билки (напр. еньовденски, гергьовски билки, самодивски билки, змийско биле, бял оман, росен) са с особена магическа сила и при брането им се изпълняват някои от нощните танци.

Времето за сън на човека  е през нощта. Но в някои свои дейности, с които иска да владее над нощната сила, той отменя времето на съня и се намесва в нощните закони. Влиза в съприкосновение с обитателите на нощта и тъмата. Това става по ритуален път и чрез изразните средства на танца.

Но когато човешкият колектив играе през нощта, в това действие е налице голямо желание и цел да направлява и преобрази, да въздейства по магичен път на природните и тайнствени сили на нощта. Най-общо може да се каже, че хората играят нощно хоро или друг танц при някои задължителни условия. Едното е ритуалното мълчание. То е присъщо на поведението на хората през нощта.

Когато обаче човешкият колектив използва играта като магическо средство през нощта, задължително е ритуалното мълчание, нарушавано само от тропот и шум от извършването на действието. Говоренето и издаването на глас е забранено за хората през нощта, защото злите сили могат да отнемат гласа на човека.

Друго условие за нощния танц е ритуалната голота. Голи или по ризи (което е еквивалент на голотата в народната култура). Ритуална босота, ритуалното гологлавие, ритуалният глад и половото въздържание също са характерни за нощния танц.

Допирът на главата, тялото, краката със силата на тъмата, земята, въздуха, огъня, пълното сливане с природната стихия на нощта и нейните закони, правят от човека природно явление, идентифицират го с нощната стихия. Човекът придобива силата за овладяването и покоряването на природните елементи и космическата сила, за насочването й в желаната от него насока. Това допринася и за особения статут на нощния танц.

Чрез нощния танц човекът вече не е човек, а се трансформира в природно явление, той е божествена промисъл, близко до бога и безсмъртието. Той влиза в борба с природната стихия, с природното време и пространство, с божествените закони на мирозданието. Човекът става биологична част от природата с единствената цел да бъде социално полезен на своята общност, от чието име действа. Да овладее тайнствата и силата на нощните закони и свят той успява чрез едно от най-мощните средства за въздействие – танца.