Торбаланче

Когато бях момче, светът ми беше различен…
Страхувах се от почти всичко, а когато се заглеждах в тъмното можех ясно да видя всички чудовища на света, които също се взираха в мен. Научих се да ги правя свои приятели, за да не ми се налага да се страхувам от тях толкова много.
Когато Баба Яга ти е приятелка, а Торбалан те носи на конче, светът е някак по-възможен.
Пораствах, а заедно с това се променяха и страховете ми.
Всеки от нас има своите страхове, но когато им подаваш ръка, те са по малко страшни.
Мислех си много за тази протегната ръка…мислех си за това как се катерех по гърба на Дядо Торбалан и за това, че може би, от гледна точка на децата, всеки един възрастен е повече или по-малко Торбалан. Напълно мистериозен загадъчен и непознат. Казах си: „Нека да скъсим дистанцията, а? Нека те повозя на конче и нека протегна ръка към теб …нека сме приятели.”
Запретнах ръкави и като всички възрастни започнах да правя планове. Но не всички чудовища на света ми бяха приятели, имаше и такива които не бяха дружелюбни и първите опити за „Торбалан4е” бяха неуспешни. Това не ме отказа, даже напротив ! Баба Яга все още ми беше приятелка , няколко трола също ме харесваха, мисля, че имах телефона и на два върколака…така че се събирахме чудна дружина.
Исках място, на което малките Торбалани да се чувстват свободни, исках да не виждам страх в очите им. Исках място, на което не да ги научим да четат, а какво могат да научат след като могат да четат. Не да се учат да пишат, а какво могат да напишат след като се научат да пишат. Не исках да ги заплашваме да ядат, да ги делим на добри и лоши, да им казваме кое е правилно и кое не, не исках да им разказваме приказки …исках да можем да чуем техните приказки.
Давах си сметка колко неясно и объркано е това, но вече имах опит да правя нещата Едно по Едно, а и чудовищата …те много ми помагаха. Вярвах, че всяко едно дете умее да се сприятелява, да е усърдно и вдъхновено, просто от нас големите чудовища зависи да стигнем до таланта им, до мечтите им, до възможностите им.
Сега отново протягам ръка към тъмното, но не като дете, а като голям Торбалан.
Има още много чудовища, с които да се сприятеля.
Има още много страхове, които да преборя.

АЗ съм Георги Мичев и продължавам да
говоря с чудовища и да се боря със страховете си