От извора

Клуб за български народни танци „ОТ ИЗВОРА“ предлага обучение за любители. Тук можете да научите както най – популярните български хора, така също и не толкова познати, но интереснихора от отделните етнографски области на България : ШОПСКИ (Граовско, Четворно,Петрунино, Бера, Йове, Кукунешко и др.);ТРАКИЙСКИ (Право тракийско, Копаница,Тракийска ръченица, Трите пъти, Бучемиш и др.); ПИРИНСКИ (Ширто, Арап, Малишевско,Джангурица, Гинка, Старо банско и др.);СЕВЕРНЯШКИ (Дунавско, Дайчово, Елено моме,Бранковска ръченица, Пайдушко, Чичово, Ляво, Шира и др.); ДОБРУДЖАНСКИ(Ръка,Сборенка, Повлекана, Опас и др.); и РОДОПСКИ (Сворнато, Йенино)! Заповядайте при нас, за да усетите духа на народните танци.

Българският танцов фолклор е отражение на живота на нашия народ, на неговото историческо развитие, на неговите дарби, нрави и обичаи. Съществуват някои характерни черти прибългарските народни танци, които ги отличават от танците на другите народи. Хората на българина са масови. В тях вземат участие деца, младежи и възрастни, а в зависимост от пола на участниците, хората се разделят на „мъжки“, „женски“ и „смесени“. Най – разпространената форма на хорото е „водено“ или отворено, като на десния му край се хваща хороводеца, който води и вие хорото. Друга форма на хорото е т.нар. „сключено“ или затворено хоро, при което се образува кръг. „Ръченицата“, позната навсякъде, където живеят българи е представител на другатанцова форма – „Играта по саме“. Тук могат да се споменат и други солови танци с леко сюжетно съдържание – „Заешката“, „Мечешката“ и др. Съществуват и т.нар. хора „на леса“, които се изпълняват само от избрани танцьори, в къси, фронтални редици. Българските народни танци от различните краища на страната си приличат в много отношения – движенията са съсредоточени главно в краката, насочени са към земята и са леко пружиниращи. Ръцете и главата също взимат участие и по този начин се получава извънредно красива координация на движенията. Българинът танцува с цялата си душа. Наред с общите белези , обаче, се откриват и редица особености и различия в отделните райони на страната, което определя обособяването на 6 фолклорни области – Северняшка, Добруджанска, Тракийска, Шопска, Пиринска и Родопска. Трябва да се отбележи, че почти всяко село си има свое хоро или свой вариант на дадено хоро. Съществуването на всички тези шест области доказва голямото разнообразие и богатство набългарското танцово изкуство.

В миналото голяма част от народните обичаи били придружавани с песен и танц. Народът вярвал, че именно чрез танца и песента се въздействало благотворно върху природата и се осигурявали плодородие и здраве. В съвременните условия вярата в магическите сили на обреда остава на заден план и там, където обичаите са запазени, те се приемат по-скоро като веселие и забава. Пример за такива обичаи са „Лазаруването“; „Коледари“; „Калушари“; „Герман“ и много други.

Възникнал в далечното минало, танца на българина винаги е заемал важно място в неговия живот, а благодарение на устойчивостта му и силната му жизненост, предаван от поколение на поколение, променящ се малко или повече, успява да се съхрани през вековете и да достигне до нас. Благодарение на българските народни танци и хора ще успеем да съхраним нашияфолклор и ще запазим традицията жива.

Клуб „ОТ ИЗВОРА“ се ръководи от преподаватели – професионалисти, завършили Държавното Хореографско училище – гр.София и понастоящем танцьори в Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ и ансамбъла на Българската армия.