Народни и професионални танци

Народни танци

Българските народни танци са универсална магия за добро здраве и настроение. Те разтоварват след натовареното ежедневие и зареждат с положителни емоции. Човек потопи ли се в ритъма на българските хора, неимоверно се зарежда с енергия, забравяйки проблемите, отпуска се и намира приятели. При нас можете да се запознаете с българския фолклор, който е едно необикновено богатство, съхранено от столетия. То е изключително разнообразно по движения и ритмика, което именно го прави по – оригинално и неповторимо от танцовия фолклор на другите европейски страни. В него има много настроение, вълнение, усмивки и емоция, която се предава на всеки, който е дръзнал да се хване и заиграе. Българското хоро е фитнес, който поддържа фигурата стегната, мускулите стават по – еластични и гъвкави, а тялото се тонизира, правейки го по – работоспособно.

Народни и професионални танци

Народният танц запазва връзките си с езическите и битовите обреди. Професионалният танц бива класически, характерен, състезателен и модерен. В съвременната хореография се различават битов и сценичен танц. Класическият танц заимства от античния танц, обогатява се и днес с това понятие се означава танц, който има класическо съвършенство. Характерният танц възниква от фолклорните и жанровите танци, обработени хореографски. Терминът модерен танц възниква през 20 век в САЩ за означаване на сценична хореография, която отрича традиционните балетни форми.

Българските народни танци включват предимно ръченици и хора. Ръченицата е танц, който се танцува индивидуално, по двойки, или групово. Няма по принцип захват за ръцете, освен ако хореографията не го изисква. Ръцете обикновено стоят на хълбоците, с изправени лакти. Разпространена е в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува в характерен стил, например тракийска ръченица, шопска ръченица и т.н. При групово изпълнение на шопската ръченица всеки танцьор се хваща за колана на съседните танцьори. Хорото е колективен танц, характерен за българския фолклор, при който участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт. Най-известни са право хоро, дунавско хоро, шопско хоро, дайчово хоро и ганкино хоро. В зависимост от вида хоро, всеки танцьор се хваща или за ръцете, или за колана на съседните танцьори. При изцяло мъжка формация, танцьорите може да се държат и за раменете.