Времето…

Времето…е единствения съдник за нашите провали и успехи , мечти и стремежи.

Няма никакъв смисъл да правиш неща, които не можеш да дадеш…на другите. Нали така, когато произвеждаш картофи, го правиш не просто да си ги ядеш сам. В крайна сметка всички познания и умения, които трупаме през времето имат смисъл, когато ги даваш  на другите, ако те не стигат до тях, ако не са им полезни…какво  от това?

Времето оставя своя отпечатък и ако сме имали хубави времена, това ни кара да се връщаме там, където сме били щастливи… опитвам се… опитвам се да направя повече хора щастливи! За времето, в което правя Едно по едно, видях много очи, които блестят, видях много усмивки, надух много балони, посрещнах и изпратих много празници. Това …ме прави щастлив! Това да съм част от твоето щастие, от успехите ти, от мечтите ти, дава смисъл на всичките усилия, които полагам.

Вечер, когато се прибирам към къщи, вървя по  улицата и си мисля за теб…казвам си „Успях ли да те направя щастлив? Направих ли всичко възможно за да се чувстваш най- добре?”…

Времето оставя и лоши спомени. Видях много провали, много затворени врати, много празни витрини и много мечти олихвени за 17-20 % на година. Питах се , защо след толкова много пари, труд , талант…нещата не се получават? Тогава се сещах за Марина която ми каза „Бизнес в условия на криза се прави …когато се опитваш да дадеш нещо на хората! Защото в криза на хората им липсват най-много неща! И е най-лесно ти да им дадеш нещо, а не да се опитваш да им вземеш!”

Времето минава и една по една твоите мечти стават и мои. Иска ми се да оправдая доверието ти, да благодаря за търпението ти и да ти кажа…аз …никога не се отказвам лесно, ако стигам дъното, то е само за да се оттласна нагоре, а когато вървя нагоре…го правя заедно с теб!

Аз съм Георги Мичев, а ти…
ти продължаваш да си важен за мен.

 

<- Назад | Прочети още ->